Jeonse: корейският “обърнат“ наем – как работи и защо е толкова различен от българския модел
Автор: imi.bg | Качена преди 4 дни
<p>Когато говорим за наеми в България, почти всички си представяме познатата схема: месечен наем плюс депозит (обикновено един или два наема), който служи като гаранция срещу щети и неплатени сметки. В Южна Корея обаче съществува модел, който на пръв поглед звучи странно за европейската логика: наем без месечен наем. Този модел се нарича Jeonse (джонсъ/чонсе, 전세) и е една от причините корейският жилищен пазар да се анализира отделно от останалите азиатски пазари.<br /><br /><strong>Какво представлява Jeonse</strong><br /><br />Jeonse е договор за наем, при който наемателят плаща много голям депозит upfront (още в началото), а в замяна не плаща месечен наем (или плаща символичен). Договорите най-често са за две години – стандарт, който е широко разпространен в Корея. В края на периода хазяинът трябва да върне депозита на наемателя (по принцип в пълен размер), ако няма нарушения по договора.<br /><br />На практика депозитът при Jeonse не е „гаранция“ като нашия депозит, а основната икономическа част на сделката. С други думи: ако в България ключовият поток е месечният наем, при Jeonse ключовият поток е голямата сума в началото и връщането ѝ накрая.<br /><br /><strong>Защо хазяинът се съгласява</strong><br /><br />На българския пазар логиката е проста: собственикът отдава жилището, за да получава стабилен месечен доход. При Jeonse доходът на хазяина е по-„скрит“: той използва депозита като финансиране. Най-често:<br /><br />• инвестира сумата (в по-сигурни или по-рискови инструменти),<br />• покрива други задължения или ипотека,<br />• купува/финансира друго жилище,<br />• „завърта“ капитала в следващи сделки.<br /><br />Така, вместо да печели от месечен наем, собственикът печели от възвръщаемостта върху депозита през периода на договора. Моделът функционира най-добре в среда на по-високи лихви или добри инвестиционни възможности, защото тогава депозитът може да носи смислена доходност.<br /><br /><strong>Какво печели наемателят</strong><br /><br />За наемателя Jeonse често е привлекателен, защото:<br />• не плаща месечен наем и така „облекчава“ бюджета си,<br />• има усещането, че сумата не е разход, а временно блокирани пари,<br />• при стабилен пазар може да излезе по-изгодно от класическия наем.<br /><br />Но тази „изгодност“ има условие: трябва да разполагаш с голям капитал още в началото. Именно затова в Корея има развита практика на кредити и финансови продукти, които подпомагат финансирането на Jeonse депозит.<br /><br /><strong>Рисковете: защо Jeonse понякога става проблем</strong><br /><br />Най-големият риск при Jeonse е очевиден: какво става, ако хазяинът не може да върне депозита?<br />Това може да се случи при:<br />• спад на цените на имотите (ако депозитът е близо до пазарната стойност и имотът вече „не покрива“ сумата),<br />• висока задлъжнялост на собственика,<br />• лоши инвестиции или липса на ликвидност,<br />• измами (включително случаи, в които един собственик взема депозити от много наематели).<br /><br />Затова в Корея се обръща голямо внимание на мерки като регистрация на договора, проверки на тежести, както и различни форми на защита/застраховане на депозита (детайлите зависят от конкретните правила и институции).<br /><br /><strong>С какво е най-близко до българския модел</strong><br /><br />Най-лесната аналогия за българска аудитория е: Jeonse е като депозит + наем, но „обърнат“.<br />• При нас: малък депозит + редовен месечен наем.<br />• При Jeonse: огромен „депозит“ + почти нулев месечен наем.<br /><br />Ако трябва да го сравним с нещо по-познато финансово: Jeonse прилича на това наемателят да даде на хазяина безлихвен (или нисколихвен) заем, обезпечен с правото да живее в жилището за две години, след което „заемът“ се връща. Това не е перфектно сравнение юридически, но е много добро като интуиция.<br /><br />Дори да не очакваме Jeonse да се появи в България в чист вид, моделът е отличен пример как жилищният пазар може да бъде силно повлиян от финансовата среда: лихви, кредитиране, ликвидност и доверие. Jeonse показва, че “наемният пазар” не винаги е просто отношения наемател–хазяин, а понякога е и сложна финансова система, в която рискът и доходността се преразпределят по необичаен начин.<br /><br /></p>