Недостъпните имоти за младите купувачи (Generation Rent)
Автор: imi.bg | Качена преди 3 месеца
<p class="" data-start="174" data-end="736">Притежанието на собствено жилище дълго време се смяташе за универсална цел – символ на личен напредък, сигурност и установен живот. За поколенията преди нас това беше почти естествен преход: завършване на образованието, намиране на работа, покупка на апартамент, създаване на семейство. Днес тази последователност изглежда все по-недостижима за младите хора. Новата реалност ги поставя в ситуация, в която жилището вече не е „следващата логична стъпка“, а по-скоро отдалечена мечта, често подменена от дългогодишен наем или дори живот в съквартирантски условия.</p>
<p class="" data-start="738" data-end="1403">Тази промяна не е случайна. Тя е резултат от редица икономически, демографски и пазарни процеси, които се развиват паралелно на глобално и локално ниво. В България, както и в много други страни, се наблюдава рязък ръст на цените на недвижимите имоти – особено в големите градове. В София, например, средната цена на квадратен метър в ново строителство вече надхвърля 2000 евро, докато средните заплати за млади хора остават относително непроменени и често са недостатъчни за покриване на ипотечна вноска и съпътстващи разходи. Това води до парадоксална ситуация: дори при добра работа и стабилен доход, млад човек трудно може да си позволи да купи собствено жилище.</p>
<p class="" data-start="1405" data-end="1866">Допълнителен натиск оказва и инфлацията. Повишаването на цените на стоките и услугите, съчетано с нарастващите лихви по кредитите, прави финансирането още по-трудно. Там, където допреди няколко години ипотеката изглеждаше като реалистичен избор, днес тя се превръща в рисков и често непостижим ангажимент. Финансовите институции стават все по-предпазливи, а самофинансирането – първоначалната вноска от 15-20% – изисква спестявания, които малко млади хора имат.</p>
<p class="" data-start="1868" data-end="2389">Всичко това води до появата на явлението "Generation Rent" – термин, който описва поколението млади хора, принудени да живеят под наем не по избор, а по необходимост. Това не е временно състояние, а продължителен житейски модел, при който наемането се превръща в дългосрочна реалност. И макар в страни като Германия, Нидерландия и Австрия наемният пазар да е развит и регулиран, в България ситуацията е по-различна – наемите не подлежат на строг контрол, условията често са несигурни, а защитата на наемателя – минимална.</p>
<p class="" data-start="2391" data-end="2797">Психологическият ефект от тази недостъпност е сериозен. За мнозина младото поколение започва да губи усещането за „дом“, за място, което е тяхно, сигурно и стабилно. Това рефлектира и върху решението за създаване на семейство, отглеждане на деца или дори просто установяване на дългосрочен живот в даден град. Жилищната несигурност създава усещане за временност, което възпира редица важни житейски избори.</p>
<p class="" data-start="2799" data-end="3243">Тенденцията води и до вътрешна миграция. Все повече млади хора напускат София или други големи градове и се насочват към по-малки населени места, където цените на имотите са все още поносими. Други избират пътя на емиграцията с цел натрупване на капитал за бъдеща покупка в България. И в двата случая се стига до отлив на активна младежка работна ръка от големите урбанизирани центрове, което създава нови проблеми пред развитието на градовете.</p>
<p class="" data-start="3245" data-end="3778">Междувременно в други държави се търсят и прилагат разнообразни решения. В Германия се въвеждат тавани на наемите и програми за социални жилища. В Швеция се прилагат квоти за достъпни апартаменти в новото строителство. Във Великобритания правителството подпомага млади купувачи чрез програми като „Help to Buy“ или „shared ownership“, при които хората купуват част от жилището и плащат наем за останалото. В Австрия и Швейцария има добре структурирани жилищни кооперативи – модели, които комбинират достъпност, собственост и общност.</p>
<p class="" data-start="3780" data-end="4277">В България подобни инициативи почти липсват. Има частични облекчения при кредити за млади семейства, но те са ограничени, често административно сложни и не обхващат достатъчно широка група. Липсата на цялостна държавна политика за жилищна достъпност поставя решението изцяло в ръцете на частния сектор и самите граждани. В резултат, младите търсят алтернативи: съвместно купуване с близки, инвестиции в имоти в провинцията, придобиване на имот чрез наследство, живот с родителите до късна възраст.</p>
<p class="" data-start="4279" data-end="4638">Но колкото и креативни да бъдат индивидуалните стратегии, те не могат да заместят системната рамка, която да гарантира на всеки млад човек справедлив шанс да постигне собственост – ако не веднага, то поне в обозрим план. Пазарната логика, оставена без социален баланс, води до разслоение, в което едни поколения натрупват активи, а други живеят в несигурност.</p>
<p class="" data-start="4640" data-end="5140">Въпросът не е само икономически. Той е и културен. В България домът все още е дълбоко ценностно обвързан с чувството за принадлежност и реализация. Затова липсата на достъп до жилище не е просто липса на „покрив“, а усещане за изключване от социалния договор. Докато не се намерят работещи решения – както чрез пазара, така и чрез държавата – „Generation Rent“ ще продължи да бъде не само термин, но и реалност, която бележи цяло едно поколение с несигурност, отложени планове и компромиси с мечтите.</p>
<hr class="" data-start="5142" data-end="5145" />
Сайт портал за имоти в България
