News

The effect of the introduction of the euro on the real estate market in Bulgaria

Author: imi.bg | Uploaded before 4 days

‌

Присъединяването на България към еврозоната е ключово икономическо събитие, което неминуемо ще се отрази на пазара на недвижими имоти. Българският лев е обвързан с еврото чрез валутен борд вече десетилетия, но преминаването към единната валута носи ново ниво на макроикономическа интеграция и стабилност. Това създава очаквания за промени – както положителни, така и рискове – във всички сегменти на имотния пазар. В тази статия разглеждаме краткосрочните и дългосрочните последици от приемането на еврото в България, като отделяме внимание на различните видове имоти (жилищни, търговски, земеделски земи и урегулирани парцели). Анализират се също ефектите върху ипотечното кредитиране и поведението на банките и кредитополучателите, промените в интереса на чуждестранните инвеститори, както и прогнози за ключови икономически индикатори – цени на имотите, доходност от инвестиции, инфлация и лихвени проценти. Историческият паралел с опита на страни като Словакия, Литва и Хърватия при въвеждането на еврото, се базира изцяло на официални източници (БНБ, Евростат, ЕЦБ, национални статистики, банки и международни институции). <h3>Краткосрочни и дългосрочни ефекти от приемането на еврото</h3> Краткосрочни последици: В навечерието на преминаването към еврото често се наблюдава засилена активност и спекулации на имотния пазар. Много купувачи и инвеститори се стремят да придобият имоти “докато още боравим с левове”, от страх, че след приемането на еврото цените може да се повишат. Това предварително търсене може временно да ускори ръста на цените и броя сделки. Исторически, в страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), непосредствено след приемане на еврото цените на жилищата са се увеличили с около 5–15% в рамките на 1–3 години. Например в Хърватия, която прие еврото през 2023 г., индексът на цените на жилищата продължи да нараства двуцифрено – около 10% на годишна база през първите няколко тримесечия. Това показва, че в краткосрочен план е възможно осезаемо поскъпване на имотите, особено в атрактивните сегменти и големите градове, движено от засиленото търсене и спекулативни очаквания. От друга страна, след самото въвеждане на еврото има вероятност пазарът временно да се успокои. Част от търсенето е изтеглено преди датата на приемане, поради което веднага след смяната на валутата може да настъпи пауза или по-умерен ръст. Български експерти прогнозират, че след въвеждането на еврото “нещата ще се успокоят, поне временно”, тъй като голяма част от спекулативното покачване вече ще е &bdquo;консумирано“ от пазара. Освен това потребителите ще се ориентират в новата ценова среда (преизчисляване на цени и заплати в евро) и това може да доведе до краткосрочно изчакване и задържане на решенията за покупко-продажба. Дългосрочни ефекти: В дългосрочен план присъединяването към еврозоната се очаква да донесе по-голяма макроикономическа стабилност и доверие, което е благоприятно за имотния пазар. Едно от ключовите предимства е премахването на валутния риск – с въвеждането на еврото отпада несигурността от потенциални валутни колебания между лева и еврото. Това повишава сигурността на инвестициите и прави дългосрочното планиране по-лесно. Елиминирането на валутния риск е сред основните положителни ефекти – след еврото в Хърватия над 99% от дълга вече е в местна валута (евро) спрямо ~70% преди, което понижава общия рисков профил на икономиката. По-стабилната финансова среда ще направи имотния пазар по-малко податлив на шокове, а страната – по-устойчива към външни кризи. Дългосрочно може да се очаква изравняване на доходите и цените с тези в еврозоната (конвергенция). Това означава, че в годините след приемането на еврото имотите в България вероятно ще продължат да поскъпват с темпове, изпреварващи инфлацията, докато ценовите нива доближат средноевропейските (коригирано спрямо покупателна способност). Такъв процес вече се наблюдава последните години – например от 2015 г. досега цените на жилищата в България са нараснали с около 50% кумулативно (номинално) под влияние на растящи доходи и кредитна експанзия. Еврозоната ще ускори тази тенденция чрез по-евтин капитал и инвеститорско доверие. Реалният растеж на БВП и доходите също може да се ускори благодарение на по-ниски лихви и чужди инвестиции, което допълнително подкрепя търсенето на имоти в дългосрочен план. Опитът на Словакия е показателен – десетилетие след еврото страната отбеляза значителна конвергенция на жизнения стандарт към средния в ЕС, подкрепена именно от стабилната институционална рамка и притока на инвестиции след влизането във валутния съюз. В обобщение, краткосрочно вероятно ще има ценови колебания и повишена активност (бум преди приемането и възможна временно спокойствие след това), докато дългосрочно еврото създава условия за устойчив растеж, по-нисък риск и по-дълбока интеграция на имотния пазар с европейските тенденции. <h3>Жилищни и търговски имоти срещу земя: разлики в ефектите</h3> Ефектът от еврото няма да е еднакъв за всички видове недвижима собственост. Можем да разграничим основно два големи сегмента:     1) Градски имоти (жилищни и търговски) – апартаменти, къщи, офиси, търговски площи, индустриални имоти;     2) Земя (земеделска земя и урегулирани парцели) – ниви, гори, парцели за строителство в регулация. Жилищни имоти: Този сегмент е най-тясно свързан с доходите на домакинствата и ипотечното кредитиране. Влизането в еврозоната ще се отрази тук чрез промените в лихвите по кредитите, достъпа до финансиране и нагласите на купувачите. Очаква се засилено търсене на жилища в големите градове (София, Пловдив, Варна и др.) както от местни, така и от чуждестранни купувачи, поради повишената сигурност на инвестицията. Именно в градските центрове и икономически развитите райони ефектът върху цените вероятно ще е най-силен – исторически данните показват ускорен ръст на цените на жилищата в столиците и големите градове след приемане на еврото. В Хърватия например през 2023 г. цените на жилищата в Загреб нараснаха с близо 9.4% на годишна база, а по Адриатическото крайбрежие с 10.6%, подпомогнати от засилено търсене и от местни, и от чужди купувачи. Подобна динамика може да се прояви и в София, Пловдив, Черноморието и планинските курорти, където и сега много сделки се сключват в евро. Търговски и офис имоти: При бизнес имотите (офиси, търговски центрове, складове) ефектът от еврото се очаква да бъде по-умерен и селективен. От една страна, въвеждането на еврото улеснява чуждестранните инвестиционни фондове и компании да навлязат на българския пазар, тъй като елиминира валутния риск и разходите по обмен. Очаква се приток на чужди инвестиции в този сегмент – “с влизането в Еврозоната чакаме да влязат и чужди инвестиционни фондове, които ще купуват имоти на едро”, отбелязва български анализатор. По-стабилната регулаторна среда и предвидимост след еврото повишават сигурността за инвеститорите, което може да доведе до увеличено търсене на офис площи от международни компании и на логистични бази от чужди фирми в областта на търговията и производството. Европейският опит показва, че “по-стабилната и предвидима среда подобрява сигурността на инвеститорите и води до бърз приток на чужди инвестиции” – тенденция, която включва и недвижими имоти (например строеж на фабрики, търговски обекти, хотели). От друга страна, цените и наемите на бизнес имотите са по-тясно свързани с икономическия цикъл и търсенето на офис/търговски площи. Ако приемането на еврото доведе до по-висок икономически растеж и бизнес активност, това ще подкрепи и този сегмент. Дългосрочно можем да видим известна конвергенция на доходността – в момента доходността от наеми на бизнес имоти в България е висока спрямо стара Европа, но с притока на капитал тя може да спадне (цените да се покачат, а първоначалната доходност да се изравни с тази в еврозоната). Земеделска земя: Земеделските земи в България до скоро бяха обект на ограничения за чужденци, но вече пазарът е много по-отворен. Средната цена на земеделска земя у нас е все още сред най-ниските в ЕС – например през 2023 г. 1 хектар обработваема земя в България струва около €8 215, в сравнение със средно €11 791 за ЕС. Тази по-ниска база, съчетана с отпадането на валутния риск и правните пречки, прави българските ниви привлекателни за чужди инвеститори. През 2024 г. Европейският съд отмени и последните ограничения за покупка на земя от граждани на ЕС, с което вече няма законови пречки инвеститори от Европа да придобиват земеделски земи в България. Въвеждането на еврото допълнително ще улесни тези сделки, тъй като транзакциите ще стават директно в евро, без валутен риск или нужда от хеджиране. Очаква се повишен интерес от чуждестранни земеделски компании и фондове към плодородни земи и големи парцели, особено ако ги считат за подценени спрямо потенциала им за доход. Това може да ускори поскъпването на земеделската земя. Всъщност цените на нивите в България вече отбелязаха значителен ръст в последните години (близо двукратно за периода 2011–2016 ), а пълната интеграция в европейския пазар на земя вероятно ще засили тази тенденция. Все пак, трябва да се отчете, че ликвидността и механизмите на ценообразуване при земята се различават от жилищата. Пазарът на земеделска земя зависи от селскостопанските доходи, субсидиите (ОСП на ЕС) и дългосрочните инвестиционни намерения. Кредитното финансиране за покупка на земя също е ограничено – българските банки традиционно изискват по-високо самоучастие за кредити за земя (напр. максимум 40% от стойността за земеделски парцел), което ограничава риска от кредитен балон в този сегмент. Това означава, че ефектът от ниските лихви след еврото ще се усети по-слабо при земите, отколкото при жилищните имоти. В обобщение, земеделските земи вероятно ще поскъпват постепенно заради чуждестранния интерес и ценовата конвергенция, но липсата на масово кредитиране тук ще предотврати рязко и спекулативно надуване на “балон”. Урегулирани парцели (строителни терени): Този под-сегмент може да се разглежда като междинен случай. Парцелите в регулация (в градове или около тях) ще поскъпнат в синхрон с очакванията за развитие и търсенето на жилища/бизнес. Ако предприемачите предвиждат по-голямо търсене на ново строителство след еврото, цените на подходящите парцели могат да тръгнат нагоре. Чуждестранни инвеститори, например големи строителни компании или фондове за недвижими имоти, могат пряко да изкупуват парцели за бъдещи проекти, водени от убеждението, че пазарът ще расте и че с еврото процедурите (финансиране, партньорства) ще са по-лесни. Повишената конкуренция за качествени терени около големите градове би била логично следствие. <h3> Достъп до ипотечно кредитиране, банков сектор и поведение на кредитополучателите</h3> Въвеждането на еврото променя съществено паричната и кредитната среда в България. Макар страната вече да има валутен борд и до голяма степен следва политиката на ЕЦБ, членството в еврозоната носи конкретни промени: пълна интеграция в Единния банков съюз, нови правила за резервите на банките, директен достъп до евровите финансови пазари и отпадане на валутната конверсия при всички сделки. Това ще повлияе на лихвите по кредитите, поведението на банките и търсенето на заеми. Лихвени проценти и разходи по кредитите: Очакванията са, че лихвите по ипотечните кредити в България ще се изравнят с тези в останалата част на еврозоната, като по този начин най-вероятно ще са по-ниски, отколкото биха били без еврото. Причината е, че в лихвите сега е включена рискова надбавка заради възможна девалвация или макроикономически риск извън еврозоната. При отпадане на валутния риск и влизане под &bdquo;чадъра“ на ЕЦБ, суверенният рисков премиум на България ще спадне, което статистически намалява цената на заемния ресурс. Пресен пример дава Хърватия: само година след приемането на еврото тамошните лихви по кредитите станаха съизмерими или дори по-ниски от средните в еврозоната. По данни на Хърватската народна банка към началото на 2024 г. средният лихвен процент по жилищните кредити в Хърватия е 3,64%, докато в Германия е 4,22% (средно за еврозоната ~4,05%). Т.е. хърватските ипотечни заеми се оказват по-евтини дори от тези в някои “стари” членки, благодарение на спада на рисковата надбавка. За сравнение, в страна извън еврозоната като Унгария лихвата по жилищни кредити е 8,76% – т.е. значително по-висока поради валутен и политически риск. Този пример демонстрира осезаемата полза за кредитополучателите: при равни други условия, в еврозоната заемите стават по-евтини. Важно е да отбележим, че тази конвергенция на лихвите зависи и от общата политика на ЕЦБ. Еврозоната в момента е в цикъл на повишени лихви (заради борбата с инфлацията в Европа през 2022–2024 г.), докато досега българските банки държаха лихвите относително ниски благодарение на свръх-ликвидността в системата и ограниченото кредитиране. Някои икономисти предупреждават, че лихвите у нас могат дори леко да се повишат спрямо настоящите нива, докато се изравним със средноевропейските стойности. Текущите лихви по нови жилищни кредити в България (към 2023–2024 г.) са около 2,5–3%, което е неестествено ниско на фона на покачващите се лихви в еврозоната. След присъединяването вероятно ще видим постепенно увеличение на лихвите по кредитите у нас до нивата, диктувани от ЕЦБ – към средата на 2025 г. това би могло да означава примерно 4–5%. Такава теза застъпва икономистът Стоян Панчев, според когото “независимо от еврозоната, по-вероятният сценарий е повишаване на лихвите” у нас през следващите. С други думи, ефектът от еврото е да премахне риска и да свали спредовете, но основният лихвен цикъл вече ще се определя от ЕЦБ. В дългосрочен план, обаче, може да се очаква, че лихвите в България ще бъдат по-ниски, отколкото биха били, ако бяхме останали извън еврозоната – потвърждение за това намираме отново в хърватския опит. Банкови резерви и кредитна активност: Един технически, но важен ефект е промяната в минималните задължителни резерви на банките. В момента БНБ изисква от търговските банки да държат резерви от 10-12% върху депозитите (процентът бе повишен през 2023 г. до 12% за част от пасивите). След приемане на еврото, българските банки ще преминат към правилата на ЕЦБ, където задължителният резерв е само 1%. Това означава освобождаване на значителен паричен ресурс – по оценки на БНБ, около 15 млрд. лева допълнителна ликвидност ще се отпушат в банковата система. Ако тези средства се насочат към кредитния пазар (включително ипотечно кредитиране), това може да даде силен тласък на кредитирането и съответно – на цените на имотите. На практика банките ще разполагат с повече средства за отпускане на заеми при влизане в еврозоната. Разбира се, регулаторите могат да приложат мерки за ограничаване на прегряването – например БНБ вече предприе макропруденциални мерки през 2022–2023 г., като повиши буферите и въведе по-строги изисквания за рискови ипотеки. Ако темпът на кредитиране стане прекомерен след еврото, ЕЦБ и БНБ (като част от Единния надзорен механизъм) биха реагирали с инструменти като контрациклични капиталови буфери, по-високи риск-тегла за ипотеките и пр. Именно такива стъпки предприе Литва в годините около приемането на еврото – централната банка наложи отговорни стандарти за кредитиране (LTV до 85%, строго DTI), които &bdquo;значително намаляват влиянието на безпочвени очаквания и формирането на балони“. В резултат, еврото не разклати имотния пазар в Литва, защото кредитната експанзия бе държана под контрол и нямаше условия за нов имотен бум, различен от вече протичащия. Поведение на кредитополучателите: За обикновения купувач въвеждането на еврото ще се усети най-вече чрез по-лесния достъп до финансиране. При по-ниски лихви и повече кредитни предложения, още домакинства биха могли да си позволят ипотека. Това ще разшири кръга на купувачите и може да повиши собствеността върху жилища сред младите семейства (ако доходите им покриват изискванията). Освен това, конкуренцията между банките за кредитополучатели вероятно ще нарасне – вече опериращите в България банки ще имат повече ресурси, а и нови чуждестранни банки биха навлезли (или предлагане на трансгранични ипотечни кредити от банки в други страни от еврозоната). Например, един български гражданин с доказуем доход в ЕС би могъл след еврото по-лесно да тегли кредит от банка в Австрия или Германия за покупка на имот у нас, защото вече няма валутен риск и финансовата интеграция се улеснява. Тази свобода увеличава възможностите за финансиране и може да доведе до иновативни кредитни продукти, по-дълги срокове на изплащане и др. От психологическа гледна точка, евтиният и достъпен кредит често променя и поведението на купувачите – те са склонни да поемат по-големи заеми, очаквайки, че лихвите ще останат ниски и че имотите ще поскъпват (ефект на самоизпълняващо се пророчество за ръст на цените). Именно затова регулаторите трябва да следят показателя задлъжнялост на домакинствата, за да няма прегряване. ОИСР предупреждава още през 2009 г. за Словакия, че евтиният кредит след еврото може да “налее гориво” в цените на жилищата и да повиши риска от прегряване, ако предлагането не реагира адекватно. Същата логика важи и за България – приемането на еврото ще доведе до допълнителен натиск от търсене, главно заради по-ниските реални лихви и по-лесния достъп до кредит. Затова е ключово банките и надзорът да насочват тази ликвидност отговорно. Роля на банките: Българските банки до голяма степен са собственост на чуждестранни банкови групи (предимно от еврозоната). Членството в банковия съюз вече означава, че най-големите банки у нас са под прекия надзор на ЕЦБ. Това гарантира по-строг контрол и стабилност. С еврото банките ни ще имат достъп до рефинансиране от ЕЦБ при еднакви условия с останалите – в кризисни ситуации това е огромен плюс (пример: ако настъпи криза, банките могат да получат ликвидност в евро, без БНБ да е ограничена от резервите си). Така се намалява вероятността от кредитна суша или ликвидна криза, което индиректно подкрепя имотния пазар, като държи банковия сектор устойчив. В резюме, еврозоната предполага по-ниски лихви и повече кредити в обращение, което стимулира имотния сектор, но също така налага по-отговорно поведение – както от страна на банките (да не либерализират прекомерно стандартите), така и от страна на купувачите (да не надценяват възможностите си). При един балансиран подход, ефектът би бил положителен: достъпните ипотеки ще помогнат на повече семейства да придобият жилище, без това да прераства в нездравословен бум. <h3> </h3> <h3>Влияние върху интереса на чуждестранните инвеститори</h3> Премахването на валутния риск и влизането в “клуба” на еврото има силен сигнален ефект към чуждестранните инвеститори. България ще се възприема като още по-стабилна и предвидима дестинация за вложения, което вероятно ще доведе до засилване на интереса в различните сегменти на имотния пазар. Чуждестранни физически лица (купувачи на жилища): Още с присъединяването към ЕС през 2007 г. България привлече много чужди купувачи – британски, ирландски, руски, гръцки и др., особено към ваканционните имоти (морски, ски курорти) и в известна степен градски жилища. Много от тези сделки и досега се сключват в евро, а сега процесът ще стане още по-лесен. Отпадането на обменните курсове и такси прави покупката на имот в България не по-сложна от тази в собствената страна за един гражданин на еврозоната. Освен това, усещането за дългосрочна сигурност се засилва – валутата е същата, централната банка е част от ЕЦБ, което намалява опасенията от политически или финансов риск. Затова можем да прогнозираме увеличено търсене от страна на чужденци на български имоти след въвеждането на еврото. Това търсене вероятно ще е концентрирано във вече популярните региони: крайбрежието (втори домове на море), ски курортите (Банско, Пампорово, Боровец), столицата София (където се установяват чужди специалисти или просто инвестиции с цел отдаване под наем) и историческите градове като Велико Търново, Пловдив. Липсата на валутен риск е особено важна за купувачи от съседни държави извън еврозоната (като жители на Румъния, които биха купили имот в България – след еврото те ще го правят без валутни разлики). Повишен интерес може да се очаква и от страна на българите, работещи в чужбина: немалко наши сънародници, живеещи в еврозоната, биха инвестирали спестяванията си у нас, след като вече няма да им се налага да обменят валута и ще печелят в евро, а цените тук може да са им изгодни. Чуждестранни институционални инвеститори и фондове: Тази категория включва големи имотни фондове, пенсионни фондове, застрахователи, частни инвестиционни компании, които разпределят капитали по цял свят. Много от тях имат изискване да инвестират само в активи, деноминирани в стабилни валути (като евро или долар). Поради валутния борд, още сега големите сделки за бизнес имоти у нас се договарят в евро, но формално страната ни ще стане част от портфейлите на паневропейските фондове едва когато приеме еврото. Тогава България ще влезе в техните критерии за “еврозонова инвестиция”. Това може да отвори шлюза за значителни капитали към нашия пазар. Пример за такъв интерес видяхме в балтийските страни: след приемането на еврото в Естония, Латвия и Литва, множество чужди фондове започнаха да изкупуват бизнес сгради и търговски центрове там, което понижи доходността (yield) до нива близки с тези в Западна Европа. Подобен процес, в по-малка степен, е вероятен и в България – очаква се навлизане на големи инвестиционни фондове, които ще изкупуват &bdquo;на едро“ имоти (напр. цели жилищни сгради за отдаване под наем, търговски паркове, хотели). Това ще доведе до ново поскъпване в сегмента, тъй като конкуренцията за качествени активи се засилва, а големите инвеститори обикновено приемат по-ниска доходност, което се изразява в по-високи цени. Освен това, еврозоната предоставя на тези инвеститори възможност да финансират сделките си с евтини кредити от техните банки, без валутен риск, което увеличава покупателната им мощ. Чуждестранни стратегически инвеститори: Това са компании, които инвестират с цел използване, а не препродажба – напр. мултинационални корпорации, които строят заводи, логистични бази или офиси за собствен бизнес. Еврозоната прави България по-привлекателна и за тях. Елиминирането на валутния риск и по-стабилната правна среда увеличават сигурността, че един дългосрочен проект (завод, склад, ИТ център) няма да пострада от валутни сътресения. Това може да ускори решенията на някои фирми да се установят у нас, особено при наличието на други благоприятни фактори (ниски разходи, квалифициран труд). Като резултат, търсенето на индустриални терени и бизнес имоти (вкл. логистични) от чужди компании ще расте. Не бива да се забравя и туристическият сектор – влизането в еврозоната обичайно води до увеличаване на туризма (при Хърватия през 2023 г. бе отчетен рекорден туристопоток, подкрепен и от паралелното влизане в Шенген). Това допълнително стимулира покупките на ваканционни имоти и строителството на хотели от чуждестранни инвеститори. Важен елемент е, че еврото намалява редица транзакционни разходи – преводи, обмяна, хеджиране – което само по себе си прави инвестицията по-изгодна. Също така, имотите в България ще станат по-разбираеми за чужденците: цените ще се обявяват официално в евро (досега често неофициално бяха в евро), което улеснява сравненията и анализите. Като цяло, можем да обобщим, че чуждестранният интерес към българските имоти ще нарасне след въвеждането на еврото. Това е двуостър ефект: от една страна, притокът на капитали е добър за ликвидността и стойността на пазара, но от друга – повишеното търсене отвън може да изстреля цените, особено в атрактивните сегменти, правейки имотите по-недостъпни за местното население. Политиката тук трябва да балансира – например чрез насърчаване на новото строителство и предлагането, за да посрещне растящото търсене. Страни като Словакия постигнаха успех, като комбинираха евроинтеграцията с подобряване на бизнес климата (ясни имотни права, бърз административен процес), което привлече много инвестиции и доведе до общ просперитет, без обаче да се създаде хаотичен имотен балон – такъв подход би бил ценен и за България. <h3> Прогнози за ключови икономически индикатори</h3> При оценката на ефекта от еврото върху имотния пазар е важно да се разгледат конкретни индикатори, които ще отразят промените. Ето какви са очакваните влияния върху някои от основните показатели: Ръст на цените на имотите: Като обобщение на гореизложеното, цените на недвижимите имоти в България вероятно ще продължат да нарастват и през следващите години, водени от по-силното търсене и по-лесния достъп до финансиране. В краткосрочен план (1-2 години около приемането на еврото) е реалистично да се очаква едно допълнително поскъпване в рамките на няколко до около 10% над обичайния пазарен тренд, особено при жилищата. Това приближава оценките на различни анализатори: някои пазарни участници прогнозират 10-20% скок в годините около смяната на валутата (както беше случаят в Хърватия), докато по-консервативни експерти говорят за едноцифрен ръст, тъй като голяма част от поскъпването вече е факт през 2021-2024 г. Истината вероятно е по средата: еврото само по себе си не създава стойност, но отключва фактори (евтини кредити, чужди купувачи), които тласкат цените нагоре. След първоначалния тласък, в средносрочен план (3-5 години) очакванията са растежът на цените да се укроти до по-устойчив темп. Националното сдружение “Недвижими имоти” например смята, че влизането в еврозоната няма да доведе до допълнително ускоряване на ръста на цените спрямо сегашния, а по-скоро цените ще се укротят, но няма и да паднат. Това значи, че след като пазарът погълне “шока” от еврото, темповете на поскъпване ще зависят главно от фундаменталните фактори – доходи, демография, предлагане. Добра новина е, че дори при евентуално по-бързо нарастване на цените около приемането, не се очакват драматични сътресения или балони, тъй като пазарът вече показва признаци на успокояване и саморегулация. Доходност от инвестиции в имоти: Доходността се проявява основно в два вида – наемна доходност (годишен наем като % от цената) и обща възвръщаемост (включваща поскъпването на актива във времето). В момента България е сред страните с относително висока брутна наемна доходност – в София например типичната доходност от наем на жилище е около 5% годишно, което е над нивата в Западна Европа (3-4%). С въвеждането на еврото и поскъпването на имотите е вероятно брутната наемна доходност да спадне леко, т.е. цените да растат по-бързо от наемите, което е типично при приток на инвеститори. Това обаче ще доближи българския пазар до европейските стандарти и може да се разглежда като нормален процес на зрялост. В същото време, рисковата премия намалява, което значи, че инвеститорите са склонни да приемат по-ниска доходност за сметка на по-сигурния валутен и икономически контекст. В класация за 2025 г. България е на 7-мо място в Европа по бърза възвръщаемост на инвестициите в имоти, изпреварвайки много страни от Западна Европа по този критерий. Това преимущество може да се свие с времето, но абсолютната възвръщаемост вероятно ще остане атрактивна, ако наемите продължат да растат с добри темпове. Общата доходност, която включва и капиталовата печалба от растящи цени, всъщност може да бъде много висока в първите години на еврозоната – инвеститорите, закупили имоти преди приемането, могат да реализират двуцифрена печалба няколко години след него, ако цените скочат, каквито са очакванията. Дългосрочно имотите ще продължат да са надежден актив, носещ доходност над инфлацията, но вече в един по-ниско рисков профил, наподобяващ този в развитите страни. Инфлационно влияние: Един от обществените страхове при смяна на валутата е, че тя ще доведе до поскъпване на живота (т.нар. &bdquo;ефект теуро“ – от немски, евро=скъпо). Данните от другите страни членки обаче показват, че ефектът върху общата инфлация е еднократен и сравнително малък. Европейската централна банка и Евростат изчисляват, че приемането на еврото обичайно добавя около 0,2 до 0,4 процентни пункта към инфлацията в годината на смяната. В Хърватия, въпреки че преходът се случи на фона на и без това исторически висока инфлация, допълнителният ефект от еврото е бил максимум 0,2-0,4% върху ценовото равнище – напълно в линията на опита на другите страни. Причината е, че макар някои дребни стоки и услуги да се “закръгляват” нагоре при конверсията, мащабът не е огромен. При недвижимите имоти влиянието върху инфлацията е косвено – цените на имотите не влизат пряко в индекса на потребителските цени (освен чрез наемите). Така че дори имотите да поскъпнат, това няма директно да вдигне измерената инфлация, освен ако не се отрази на наемните нива. Разбира се, имотният бум може да породи богатство на хартия, което да стимулира харченето от страна на собствениците (ефект на богатството), но тези вторични ефекти са трудни за количествено определяне. По-скоро има обратна опасност – ако банковото кредитиране и цените на имотите растат прекомерно, това би довело до по-висока задлъжнялост, което при евентуално обръщане на икономическия цикъл може да е риск за финансова стабилност. За щастие, България стартира от позиция с нисък относителен дълг на домакинствата и натрупани спестявания, така че разумният ръст на имотите не е заплаха, а естествен процес на наваксване на ценови нива. В резюме – инфлационният ефект от еврото върху имотите е по-скоро ограничен и управляем, а общият ценови шок се очаква да бъде минимален и еднократен. Лихвени проценти (по ипотеки и депозити): Както вече обсъдихме, ипотечните лихви ще се движат към равновесие с тези в еврозоната – по-ниски рискови надбавки, но диктувани от политиката на ЕЦБ. Това означава, че ако за еврозоната предстои цикъл на понижение на лихвите (например след овладяване на инфлацията), българските кредитополучатели ще го усетят директно. Разликата между лихвите в България и Германия/Франция ще изчезне, като дори е възможно при конкуренция и специфични пазарни условия у нас лихвите да са временни по-ниски (както видяхме в примера с Хърватия, където фирмените кредити до 1 млн. евро се отпускат при ~4,74%, докато в Германия аналогично 6,27%. Лихвите по депозитите вероятно също ще се изравнят – българските банки досега държаха лихвите по спестявания много ниски (близо 0% до 2022 г.), но с еврото и въвеждането на политиката на ЕЦБ (която в момента предлага ~3.5% депозитно улеснение на банките) вече видяхме покачване. Депозитите в България ще станат реално неразличими от тези в друга страна от еврозоната – за спестителите това носи по-голяма сигурност (до €100 хил. гаранция навсякъде, подкрепена от банковия съюз) и шанс за по-добра доходност, когато лихвеният цикъл е във възходяща фаза. В цялост, прогнозите сочат към стабилен, макар и умерен растеж на имотния пазар в периода след приемането на еврото. Критично е да отбележим, че текущото ниво на цените вече е доста високо спрямо историческите стандарти – БНБ отчита, че жилищният пазар у нас е надценен с около 13,3% спрямо дългосрочно устойчивото равновесие. Това означава, че дори и без еврото, темповете на ръст се очакваха да се охладят. Влизането в еврозоната може да отложи или смекчи евентуалната корекция, като поддържа търсенето високо. Възможен е сценарий, при който цените не спадат номинално, а просто замръзват за няколко години, докато фундаменталните показатели ги настигнат – т.е. “укротяване, но не и падане на цените”, по думите на А. Бочев от НСНИ (bnr.bg). За купувачите това значи по-малък риск имотът им да загуби стойност, а за икономиката – избягване на резки шокове. <h3>Исторически уроци: Словакия, Литва, Хърватия</h3> Опитът на страните, които вече са извървели пътя към еврото, е ценен ориентир за възможните ефекти върху имотния пазар. Нека разгледаме накратко случаите на Словакия (евро от 2009 г.), Литва (евро от 2015 г.) и Хърватия (евро от 2023 г.). Словакия (присъединяване през 2009 г.): Въвеждането на еврото в Словакия съвпадна със световната финансова криза, което усложнява изолирането на ефекта. Все пак, няколко тенденции се открояват. Преди 2009 г. словашкият имотен пазар преживя силен бум – цените на жилищата се удвоиха между 2004 и 2008 г., подкрепени от ръст на доходите, лесни кредити и очакванията за еврото. Лихвите паднаха значително при подготовката за еврозоната – страната се ползваше от доверие и очакване за по-стабилна валута. Това доведе до силно нарастване на ипотечното кредитиране. ОИСР още тогава предупреди, че евтиният кредит и по-ниските реални лихви след влизането в еврозоната вероятно ще засилят натиска върху цените на жилищата. След приемането на еврото през 2009 г., заради финансовата криза, пазарът изживя корекция надолу – цените спаднаха с около 10-15% от върха до 2010 г. Обаче този спад бе по-малък отколкото в съседни страни извън еврозоната. Еврото помогна на Словакия да се стабилизира по-бързо, и икономиката ѝ се възстанови устойчиво. В следващите години имотният пазар постепенно се съвзе, като от 2014 г. насам цените пак растат значително. Някои словашки експерти изтъкват, че постоянно ниските лихви вследствие на еврото са допринесли за ново поскъпване на имотите и предизвикателства с достъпността. Властите обаче противодействат с регулации и към момента Словакия има стабилен пазар, без резки балони. Ключов урок: еврото не предпазва от цикли, но осигурява стабилна рамка. Словакия привлече много чужди инвестиции (автомобилни заводи и др.), което повиши доходите и поддържа търсенето на имоти. Без еврото, вероятно кризата щеше да удари по-тежко. Литва (присъединяване през 2015 г.): Литва въведе еврото след като вече преживя голям имотен балон и спукване през 2008-2010 (подобно на съседна Латвия). В годините непосредствено преди еврото (2013-2014) пазарът беше във възстановяване, но властите се постараха да предотвратят нов балон. Bank of Lithuania въведе строги ипотечни правила: максимален LTV 85%, стрес тест при лихвен ръст, лимит на дълг към доход. Според председателя на централната банка В. Василяускас “евро приемането няма да разклати имотния пазар, защото ситуацията е различна от бума преди; новите регулации ограничават безпочвените очаквания”. Прогнозите тогава бяха за стабилни цени и наистина, през 2015 г. цените на жилищата в Литва се покачиха съвсем умерено (~2-3% годишно). Литва успя да се възползва от еврото главно чрез спад на лихвите и привличане на инвестиции, без това да прегрее жилищния пазар. В следващите години (2016-2019) цените там обаче ускориха ръст (5-7% годишно), отразявайки общия подем и наваксване. Урокът от Литва е, че с разумна политика евро преходът може да мине без сътресения за имотите. Дори напротив, членството в еврозоната подобри финансовата стабилност, а инфлационният ефект беше минимален. След еврото, Вилнюс се наложи като притегателен център за ИТ компании и стартъпи, което повиши търсенето на офиси и модерни жилища – тенденция, подобна може да видим и в София. Хърватия (присъединяване през 2023 г.): Най-новият член на еврозоната предоставя и най-актуалния пример. Хърватия въведе еврото при необичайни обстоятелства – среда на висока инфлация в цяла Европа и рекордно затягане на монетарната политика. Въпреки това, проектът беше успешен и без отрицателни изненади. Лихвите в Хърватия спаднаха спрямо региона: както цитирахме, ипотечните лихви там се понижиха под тези в някои ядро държави от еврозоната, а спрямо съседна Унгария разликата е огромна (3.6% срещу 8.8%). Достъпът до кредити се подобри, а валутният риск изчезна – преди еврото около 70% от дълговете (държавни, фирмени, частни) бяха в евро и се водеха външни; сега над 99% от дълга е ефективно “вътрешен”, в собствена валута. Това доведе до спад на рисковите премии и защити страната от глобалните трусове. Например, през 2023 г. инфлацията в Хърватия остана по-ниска от тази в съпоставими страни извън еврозоната (Унгария, Чехия, Полша), именно благодарение на еврото и по-слабия пренос на външни шокове. По отношение на имотния пазар – Хърватия имаше силен ръст на цените още преди еврозоната (2021-2022 г.), отчасти задвижван от вложения в недвижими имоти като защита от инфлация. След приемането на еврото, ръстът продължи, макар и леко да се забавя: през първата половина на 2023 г. цените на жилища там бяха с ~14% по-високи на годишна база , докато година по-късно темпът спадна към ~9-10%  – все още висок спрямо Европа. Експерти в Хърватия обясняват, че реално цените вече дълго време се котират в евро, така че самата смяна на валутата не е шок за купувачите и продавачите. Някои прогнози твърдяха, че “еврото няма да разтърси имотните цени, тъй като отдавна в евро се измерват”. На практика обаче се наблюдава повишено търсене от чужденци (особено тъй като паралелно Хърватия влезе и в Шенген), както и от местни жители, които бързат да инвестират спестяванията си. В резултат, няма спад или застой – по-скоро трайно високи нива на активност. Урокът от Хърватия показва, че дори в трудни глобални условия, еврото носи стабилност и предвидимост. Хърватският централен банкер Борис Вуйчич обобщава: “всички очаквани ползи се материализираха и ще продължат да се материализират, защото са с постоянен характер”, докато негативни изненади не е имало. Това включва както финансова устойчивост, така и много мек ефект върху цените – еднократното поскъпване в магазините е било до 0,4%, напълно в нормата Обобщено, историческият опит сочи, че: Еврозоната носи по-ниски лихви и по-лесен кредит, което почти навсякъде е подпомогнало имотния пазар (но при прекалено отпускане може да доведе до балони – затова се налага регулация). Цените на имотите са имали лек допълнителен тласък около приемането, но дългосрочно се движат по фундаменталните си тенденции. Страни с прегрят пазар (Балтика, Словакия) предприеха охлаждане чрез политика; страни с място за растеж (Словения, Естония, сега Хърватия) видяха продължаващо поскъпване. Инфлацията от еврото е била скромна и краткотрайна, което вероятно ще важи и за България. Чуждите инвестиции се увеличават, но ефектът им зависи от общия инвестиционен климат – еврото помага, но трябва и добри вътрешни политики, за да се превърне в икономически растеж (както подчертават от ЕЦБ: “нито ЕС, нито еврото са автопилот за растеж – нужни са реформи”). В заключение можем да кажем, че въвеждането на еврото в България представлява нов етап за имотния пазар, който ще донесе повече сигурност, ликвидност и достъп до капитал, но и ще постави на изпитание способността на пазара да се саморегулира и адаптира. Краткосрочно можем да очакваме засилено търсене и вероятно допълнително покачване на цените – едно отражение на увеличената финансова мощ и засилената инвестиционна активност. Дългосрочно обаче ефектът от еврото е да създаде по-стабилна и предвидима среда, в която имотният пазар да се развива по-устойчиво. Жилищните и търговските имоти ще са сред основните бенефициенти – повече купувачи, по-евтини кредити, чужд интерес – но също така тук е мястото за бдителност срещу прегряване. Земеделските земи и парцелите ще поскъпват покрай общата конвергенция, но специфичните им особености предполагат по-умерен и диференциран ръст. Банките ще играят централна роля: от техните практики зависи дали евтините пари ще бъдат използвани продуктивно или спекулативно. Чуждестранните инвестиции безспорно ще се увеличат, което е вот на доверие към страната, но изисква и от нас да сме готови – с инфраструктура, с прозрачни регулации и с визия за устойчиво градско развитие. Опитът на другите страни показва, че еврото не е магическо решение, но е силен инструмент, който може да ускори позитивните процеси в икономиката. България влиза в еврозоната в период на зрял имотен цикъл – цените са високи, но има индикации за уравновесяване. При добри политики и координация с европейските институции, ефектът от еврото може да се окаже точно катализаторът, който ще преведе пазара ни от сегашния бум към стабилен и предвидим растеж. Това би означавало имотите да останат привлекателна инвестиция и дом за българските граждани, без ексцесите на балон или крах. В крайна сметка, влизането в еврозоната за имотния пазар ще бъде това, което сами си направим от него: възможност за модернизация, инвестиции и благосъстояние, ако подходим отговорно – или риск от прегряване, ако забравим уроците на историята. Всички данни и проучвания обаче дават основание за оптимизъм, че ползите ще надхвърлят разходите, и че българският имотен пазар ще излезе по-силен, по-прозрачен и по-интегриран в европейското семейство след приемането на еврото

‌