Νέα

Еврозоната: нови хоризонти пред строителния сектор на България

Συγγραφέας: imi.bg | Μεταφορτώθηκε πριν 3 дни

‌

В навечерието на присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г. строителните предприемачи и проектанти у нас се изправят пред променяща се среда с нови изисквания. Влизането в единния валутен съюз носи осезаеми ползи за бизнеса – отпадат валутните рискове и разходите по обмен, улесняват се трансграничните разплащания и достъпът до финансиране се подобрява. Очаква се членството да стимулира търговията и инвестициите, включително в строителния сектор, както се случи при присъединяването към ЕС през 2007 г. Наред с тези възможности обаче, строителните фирми и проектантите трябва да отговорят на по-високи изисквания – административни, технически и финансови – продиктувани от националните реформи и хармонизирането с европейските норми. В тази статия разглеждаме ключовите промени в нормативната рамка и практиките, които вече се случват или предстоят, с примери и анализи от актуални източници. Административни и нормативни промени Законодателни реформи. През 2024–2025 г. българският парламент предприе изменения в Закона за устройство на територията (ЗУТ), целящи да усъвършенстват инвестиционния процес и да повишат изискванията към участниците. Едно от направленията е уточняване на процедурите за издаване на разрешения за строеж. С приетите на първо четене промени, предложени от депутата Младен Шишков (ГЕРБ-СДС), се прецизират документите, изисквани при издаване на строителни разрешителни за т.нар. малки обекти. Досега законът не изискваше представяне на инвестиционни проекти за тези строежи, което налагаше главният архитект по свое усмотрение да преценява вида на строително-монтажните работи – предпоставка за разнопосочна практика. Новите текстове описват структурирано набора документи при обекти, за които не се изисква одобряване на инвестиционен проект, с което се цели унифициране и по-голяма правна яснота. Това ще намали административната несигурност за инвеститорите и ще уеднакви подхода на общинските администрации. Друга важна законодателна стъпка е повишаване на квалификационните изисквания към проектантите. Промените засягат Закона за Камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП). В мотивите се посочва, че професиите &bdquo;архитект“ и &bdquo;инженер-проектант“ са регулирани и за упражняването им вече се изискват не само техническа правоспособност, но и допълнителни знания и умения. Конкретно, предлага се да се затегнат условията за придобиване на пълна проектантска правоспособност. Сегашната уредба допуска лица с образователна степен &bdquo;бакалавър“ след няколко години стаж като ограничено правоспособни проектанти да получат пълна правоспособност, което на практика им дава право да проектират и най-сложни обекти. Според вносителите това създава риск недостатъчно подготвени кадри да поемат отговорност за сложни проекти без достатъчно теоретична база. Затова се предлага изискване за образователно-квалификационна степен &bdquo;магистър“ и определен професионален стаж, преди дадено лице да получи пълна проектантска правоспособност, като решението ще се взима от Управителния съвет на съответната камара. Тези мерки се подкрепят от професионалните организации и целят повишаване на качеството на проектантските услуги – в крак с европейската практика за висок стандарт на инженерно образование и квалификация. Устройствено планиране и контрол. Еврозоната предполага стабилна и предвидима среда за инвестиции, но това изисква и добре планирано развитие на територията. България от години изпитва затруднения с бавния напредък на общите устройствени планове (ОУП) на общините. По действащ закон от 2012 г. наличието на влязъл в сила ОУП е предпоставка за застрояване извън границите на урбанизираните територии. Поради изоставането обаче, крайният срок за общините беше многократно отлаган и през 2025 г. парламентът одобри ново удължаване – до 1 януари 2027 г. В началото на 2025 г. едва около 204 от 264 общини са приели своите общи планове, а останалите ~60 изостават. Това забавяне предизвика критики, тъй като липсата на устройствени планове спъва инвестиционните намерения в съответните региони. Законодателите апелираха общините ускорено да изпълнят ангажиментите си, иначе дългото отлагане подкопава предвидимостта за бизнеса. В контекста на еврозоната, където се очаква засилен интерес и към по-слабо развитите региони, наличието на актуални планове и ясни правила за застрояване става още по-критично. Ето защо през следващите две години местните власти ще бъдат под натиск да приведат устройственото планиране в ред – задача, подкрепяна и от държавата чрез експертна помощ и финансиране по различни програми. Дигитализация на разрешителните и прозрачност. Част от административната реформа включва преминаване към електронно управление в строителния процес. Електронното разрешение за строеж е нововъведение, което се обсъжда оживено от бранша и местните власти. Кандидат-кметът на София Антон Хекимян през 2023 г. изтъкна, че дигитализацията на процеса по издаване на строителни разрешителни е ключова не само за улесняване на работата, но и за повишаване на прозрачността – елиминиране на съмнителни практики и “тъмни коридори” при одобренията. По думите му целият процес на инвестиционно проектиране може и трябва да стане електронен, като Столична община съвместно с Националното сдружение на общините ще инициират работна група с МРРБ за промени в ЗУТ в тази посока. Това намерение среща широка подкрепа от Камарата на строителите, Камарата на архитектите и Камарата на инженерите, тъй като електронните услуги биха спестили време и разходи, а също така биха намалили прякото взаимодействие с администрацията – респективно риска от корупция. За съжаление, към средата на 2025 г. пълната дигитализация все още не е факт. Законодателно предложение на депутата Божидар Божанов за въвеждане на електронно устройствено планиране и одобрение на инвестиционни проекти беше отхвърлено на първо четене. Божанов аргументира, че в момента “у нас този процес е все още на хартия. Инвестиционните проекти се носят в кашони, бутат се в колички”, и настоя, че приемането на подобен закон би облекчило значително всички участници. Макар и този опит да не успя, дебатът вече е на масата. Очакванията са, че под влияние на европейските практики и с налично финансиране по Плана за възстановяване (където дигитализацията на административните услуги е приоритет), електронните строителни разрешителни ще станат реалност в близко бъдеще. Това ще доведе до по-голяма отчетност – всяко действие ще се проследява в информационна система, което ще улесни контрола и ще ускори процесите. В крайна сметка, контролът и отчетността на строителния процес ще се подобрят: от проследяване на срокове и отговорности, до публикуване на данни за издадени разрешения (какъвто публичен регистър вече поддържа МРРБ). Така България ще се доближи до практиките в много страни от ЕС, където заявленията за строеж и проследяването им отдавна са онлайн. Технически стандарти и европейски изисквания Присъединяването към еврозоната макар и основно икономически акт, върви ръка за ръка с по-тясната интеграция в общите политики на ЕС, включително в строителния сектор. Българските проектанти и строители вече работят по евродирективи и регламенти вследствие на членството ни в ЕС, но сега се акцентира още повече на въвеждането на европейските стандарти в ежедневната практика. Както отбелязват експерти, &bdquo;новото строителство ще трябва задължително да отговаря на по-високи стандарти, тъй като влизаме в нова ера с нови регулации и изисквания, наложени от Европейския съюз“. Тази констатация на специалист от бранша резюмира предизвикателството – наложително е българските нормативи и технически правила да се актуализират в съответствие с най-новите изисквания на ЕС. Еврокодове и строителни норми. Една от ключовите области са Еврокодовете – европейските стандарти за проектиране на строителни конструкции (бетон, стомана, сеизмика, геотехника и др.). България въведе първото поколение Еврокодове като БДС стандарти още около 2012 г., но в момента тече процес на преработка на тези стандарти на ниво ЕС. Т.нар. второ поколение Еврокодове се разработва по мандат M/515 на Европейската комисия с цел да се отразят новите методи, материали и пазарни изисквания в строителството. Заложено е също постигане на по-голяма хармонизация – намаляване на националните различия при прилагането на стандартите, за да бъде проектирането унифицирано и улеснено в цяла Европа. За българските инженери това означава, че в близките години ще трябва да усвоят промените в Еврокодовете (след като бъдат официално приети като БДС EN). Професионалните камари вече организират обучения и обсъждания по проектите на новите стандарти, за да подготвят проектантите-конструктори за прехода. Техническата правоспособност ще изисква постоянно поддържане на квалификацията – познаване на актуализираните норми за товарите, проектиране при земетръс, изисквания за устойчивост при пожар и др., които новите Еврокодове ще съдържат. Така, един проектант през 2026 г. ще трябва да работи с доста различна нормативна рамка спрямо тази от предходното десетилетие – но в замяна, проектите му ще бъдат &bdquo;говорещи на един език“ с тези в другите европейски страни. Енергийна ефективност и зелени стандарти. Друго направление на промените са изискванията за енергийна ефективност и устойчиво строителство, продиктувани от Европейската зелена сделка. Още от 2021 г. у нас действа изискването новите сгради да са нискоили почти нулевоенергийни (в изпълнение на Директивата за енергийните характеристики на сградите). В контекста на еврозоната и общия курс към декарбонизация, тези стандарти ще се затягат. Очаква се през 2026–2030 г. да влязат в сила нови европейски нормативи за намаляване на въглеродния отпечатък на сградите, за използване на възобновяеми енергийни източници, подобрени изолации и интелигентни системи за управление на енергията. Проектантите ще трябва да интегрират тези изисквания още в идейната фаза – напр. изчисляване на въглеродните емисии през жизнения цикъл на строежа, залагане на определени нива на енергийна консумация (kWh/кв.м годишно) и др. Строителните фирми пък ще се сблъскат с нови стандарти за влаганите материали – много от конвенционалните материали ще трябва да притежават подобрени топлотехнически показатели или екологични декларации (EPD), за да отговарят на ЕС изискванията. Въвеждането на кръгова икономика в строителството също ще наложи промени – например, на обектите да се предвижда разделно управление на строителните отпадъци и максимално рециклиране, в съответствие с целите на ЕС. Качество и безопасност. Високите стандарти означават и по-строги изисквания за контрол на качеството. Очаква се засилен институционален контрол върху строежите – от надзорните фирми до ДНСК – с оглед гарантиране на съответствие с нормите. В последните години в ЕС се обръща особено внимание на конструктивната устойчивост на сградите (след инциденти като срутването на сгради в някои страни) и на пожарната безопасност (с оглед на уроците от пожара в &bdquo;Гренфел Тауър“ в Лондон). България не прави изключение – през 2024 г. МРРБ актуализира наредбите за пожарна безопасност на строежите, а се работи и по нови правилници за обследване на съществуващите конструкции и сертифициране на сградната устойчивост. Всичко това ще повиши отговорността на проектантите при изготвяне на проектната документация – те трябва да предвиждат повече мерки за сигурност, да извършват допълнителни проверки и да ползват съвременен софтуер за симулации и анализи. Строителните предприемачи от своя страна ще бъдат изправени пред необходимостта стриктно да спазват технологията и проекта – всяко отклонение може да доведе до санкции при по-засиления контрол. Позитивното в тази ситуация е, че повишените стандарти ще отсеят качествените участници на пазара. Както отбелязват представители на имотния бранш, пазарът ще преживее естествено &bdquo;отсяване“ – ще се отличат наистина качествените проекти, а новото строителство ще трябва да отговаря на по-високи стандарти или иначе няма да бъде приемано от клиентите. Купувачите стават все по-взискателни – търсят енергийна ефективност, качествени материали, модерни системи. В резултат много стари сгради без нужните качества трудно ще задържат цените си, докато новите проекти, които покриват европейските критерии, ще се радват на по-голямо търсене. Това създава стимул за строителните фирми  внедряват нови технологии (например модулно строителство, умни сградни системи и др., както се дискутира на форумите), за да отговорят на изискванията и да останат конкурентоспособни. Не на последно място, сертификацията и отчетността по европейски стандарти ще стане част от ежедневието. Все по-често инвеститорите (включително чуждестранни фондове) изискват международни сертификати като LEED, BREEAM, ISO стандарти за управление на качеството и безопасността при изпълнителите. За българските строителни фирми присъединяването към еврозоната ще означава и по-лесен достъп до тези международни пазари, но и необходимост да покриват техните критерии. Камарата на строителите вече насърчава членовете си да внедряват системи за управление и да сертифицират персонала си по европейски програми, знаейки че това ще бъде ключово предимство в новата реалност. Финансови изисквания и достъп до ресурси Еврозоната представлява не само нормативно, но и финансово предизвикателство за строителния бранш. Преходът към еврото засяга всички аспекти – от ценообразуването и договорите, до кредитирането и привличането на инвестиции. Като цяло, бизнес климатът се очаква да стане по-стабилен, което ще улесни дългосрочните проекти в строителството. Ценообразуване и договори. Една непосредствена промяна е въвеждането на двойно обозначаване на цените в период около смяната на валутата. Още от 8 август 2025 г. (6 месеца преди деня "Е") влиза в сила задължението всички цени на стоки и услуги да се обявяват едновременно в лева и в евро, и това ще продължи до края на 2026 г. За строителните фирми това означава преизчисляване на офертите, договорните цени, цени на квадратен метър на имоти и т.н., по фиксирания курс 1 евро = 1.95583 лв. Трябва да се обърне внимание и на клаузите за индексация – в период на висока инфлация през 2022–2023 г. много строителни договори у нас включваха индексиране по строителни индекси на НСИ (в лева). С преминаването към евро, тези механизми ще се опростят – инфлационните индекси ще се ползват директно в евро, което елиминира валутния риск. Като положителен ефект, фирмите ще работят с една валута както за разходи (много материали и техника и сега са деноминирани в евро), така и за приходи, което ще подобри планирането им. Проектантските възнаграждения също ще преминат на евро основа – Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и Камарата на архитектите вероятно ще актуализират методиките си, но съществена разлика няма да има освен номиналната валута. Важно е фирмите да спазят изискванията за коректно конвертиране и да не се възползват от повода за неправомерно увеличение на цени – Комисията за защита на потребителите и други органи ще упражняват засилен контрол в тази насока през преходния период (т.нар. правило за запазване на стойността, изискващо цените в евро да не се закръгляват нагоре по начин, ощетяващ клиента). Достъп до финансиране. Може би най-съществената промяна за бизнеса е очакваното подобрение в условията за финансиране. С присъединяването към еврозоната, лихвените проценти в България ще се изравнят с тези в останалите страни от евросъюза, без премия за валутен риск. България и досега поддържаше сравнително ниски лихви благодарение на валутния борд, но все пак банкирането в евро елиминира всякакво остатъчно колебание. В първите месеци след въвеждането на еврото експертите не очакват драстична промяна на лихвите по ипотечните кредити, което означава стабилност на имотния пазар и предвидимост. В дългосрочен план обаче, членството дава на страната достъп до ликвидност от Европейската централна банка, а банките у нас ще имат по-широк достъп до ресурс. Това може да доведе до конкуренция и по-гъвкави кредитни продукти. Строителните предприемачи, които разчитат на проектно финансиране от банки, вероятно ще получат по-лесно кредити на по-добра цена, тъй като рискът за банките намалява. Подобреният кредитен рейтинг на държавата (очаква се рейтингът да се повиши след приемане на еврото) също ще повлияе позитивно – и частните компании биха теглили заеми при по-благоприятни условия. Същевременно чуждестранните инвестиции се очаква да нараснат. Самият факт на принадлежност към еврозоната повишава доверието у външните инвеститори, които виждат в България по-нисък риск и стабилност на правилата. Това важи с особена сила за недвижимите имото и инфраструктурата – сфери, в които традиционно има интерес от международни фондове. След 1 януари 2026 г. България ще е много по-привлекателна за инвестиции в логистични бази, курортни недвижими имоти, търговски центрове и др., тъй като инвеститорите няма да се опасяват от девалвация или затруднени парични преводи. В панелна дискусия, посветена на имотния пазар, беше подчертана аналогията с 2007 г., когато влизането ни в ЕС предизвика значителен инвестиционен прилив в строителството. Разбира се, сегашната ситуация е различна и по-умерена, но тенденцията е за оживление. Вече се наблюдава, че някои предприемачи изчакват с продажбата на проекти, очаквайки по-високи цени след въвеждане на еврото. Анализ на Bloomberg TV България прогнозира, че през 2025 г. имотите може да поскъпнат рязко (до ~18%), тласкани от засилено търсене и ограничено предлагане, но след 2026 г. темповете ще се успокоят до 8–10% годишно. Еврозоната носи именно тази стабилност – премахва резките шокове и внася повече предвидимост. Финансова дисциплина и отчетност. Влизайки в еврозоната, България ще бъде под наблюдението на европейските финансови институции (ЕЦБ, Евро групата) и ще участва във вземането на решения. Това има индиректно отражение и върху строителния сектор – очаква се подобряване на бизнес средата и намаляване на корупционния натиск, тъй като европейските механизми за наблюдение (напр. Европейският семестър) изискват реформи в съдебната система, обществени поръчки и др. Обществените поръчки в строителството вероятно ще бъдат обект на по-стриктен контрол по европейски правила. Строителните фирми, които участват в държавни търгове, трябва да са подготвени за по-прозрачни процедури – вече се работи по въвеждане на централизирана електронна платформа за търгове, което ще затегне контрола върху харченето на публични (и европейски) средства. Всичко това ще изисква от строителните предприемачи да водят още по-прозрачно счетоводство и отчетност, да доказват произход на средствата (мерки срещу прането на пари) и да спазват срокове и бюджети, тъй като ЕС има строги механизми за надзор върху проектите, финансирани с негови средства. Участие в европейски проекти и пазари Еврозоната дава тласък и за по-активно интегриране на българските фирми в европейските строителни проекти. От една страна, достъпът до фондове на ЕС става по-лесен – България ще се ползва от предимствата на по-голямо доверие и стабилност при договаряне на средства. Вече беше отбелязано, че ще имаме по-важна роля в структури като ЕЦБ и Евро групата, но практически това означава и по-добра координация при програмите на ЕС. Например, в новия програмен период 2021–2027 г. България участва в няколко програми за трансгранично сътрудничество с Румъния, Северна Македония, Сърбия и Турция – правителството ратифицира споразуменията за тяхното изпълнение и гарантира финансирането им. За строителния сектор това са възможности за проектиране и изграждане на инфраструктура – пътища, гранични съоръжения, екологични проекти – с европейски средства. Българските строителни фирми ще могат да участват в консорциуми с партньори от други държави в еврозоната, без валутни бариери и с улеснени плащания, което ги прави по-конкурентоспособни при спечелването на големи търгове. Също така, частният инвестиционен поток от ЕС може да се увеличи. Немалко европейски компании в строителния бранш (например големи изпълнители на инфраструктура) досега подхождаха предпазливо към българския пазар заради различната валута и опасения от регулаторна нестабилност. С еврото тези пречки отпадат – очаква се повече чужди изпълнители да търсят партньорства или да откриват филиали тук. За българските строители това значи и повече конкуренция, но и нови възможности – трансфер на ноу-хау, съвместно участие в мега проекти (напр. жп коридори, енергийна инфраструктура) и излизане на регионалния пазар. Балканският регион в голяма степен ще бъде еврозона (Гърция, Хърватия, България, вероятно и Румъния в близко бъдеще), което създава един по-единен пазар. Нашите фирми, ако успеят да вдигнат стандартите си, могат да се конкурират равноправно за проекти в съседни страни или да привличат инвестиции съвместно с тях. Европейските програми и изискванията към бенефициентите също са важен аспект. Строителните компании често са изпълнители по проекти, финансирани от ЕС – било то саниране на сгради по програми за енергийна ефективност, строеж на пътища по кохезионни фондове или развитие на водна инфраструктура по Плана за възстановяване. С влизането в еврозоната, контролът върху тези проекти ще е още по-прецизен. Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и Евро прокуратурата вече действат в България, като разследват случаи на злоупотреби с евро средства (за съжаление имаше такива и в строителството през годините). Но сега доверителният кредит към България се увеличава – през юли 2025 г. Европейската комисия и ЕЦБ официално заявиха, че страната изпълнява всички конвергентни критерии за еврото, което индиректно означава доверие във финансовата ни система. Това доверие обаче трябва да се оправдае – правителството се ангажира с мерки срещу корупцията и реформаторски курс, които в крайна сметка ще подобрят бизнес средата. В един по-прозрачен и институционално уреден пазар, строителните предприемачи ще работят по-спокойно – ще има по-малко непредвидими пречки, по-надеждни правила при обществените поръчки, по-бързо правосъдие при спорове. Всичко това са косвени ефекти от интеграцията, но те не са за подценяване, защото стабилните правила са гръбнакът на инвестиционния процес. Еврозоната поставя българските строители и проектанти в една по-взискателна, но и по-перспективна среда. От тях се очаква да покрият новите регулации и стандарти, да се адаптират към дигитализирана администрация и по-прозрачни правила, да инвестират в повишаване на квалификацията и качеството. В краткосрочен план, преходът към еврото носи технически задачи – преизчисления, двойно обозначаване на цени, правни изменения – но тези задачи са преодолими с добра подготовка. В дългосрочен план, ползите доминират: по-лесен достъп до капитал, повече чужди партньорства, стабилен пазар на имоти, предвидима икономическа политика. Важно е да се отбележи, че промените вече са в ход. Законодателството се напасва, фирмите и камарите активно търсят диалог с властите (както личи от срещите на бранша с кандидат-кметове и министри), а обществото има високи очаквания – за край на хаоса и навлизане на институционалност на имотния пазар. Еврозоната не е панацея, но е силен катализатор за модернизация. Българският строителен сектор ще трябва да извърви пътя на трансформация, по който колегите им от Западна и Централна Европа минаха – към повече иновации, устойчивост и прозрачност. От гледна точка на проектанта или предприемача днес, това означава както предизвикателство, така и шанс. Предизвикателството да вдигнеш летвата – да проектираш и строиш по най-добрите стандарти. И шансът да бъдеш част от един много по-голям пазар без граници – пазар, в който българското строителство може да блести със своята конкурентост и креативност, ако успее да се промени успешно.

‌