Как климатичните промени влияят на пазара на недвижими имоти?
Συγγραφέας: imi.bg | Μεταφορτώθηκε πριν около месец
<p>Как климатичните промени влияят на пазара на недвижими имоти?</p>
<p><strong> </strong></p>
<p><strong>Луксозната вила на брега вече е наполовина потопена в кал, след като поредната буря разруши крайбрежната ивица.</strong> В един модерен квартал на столицата пък летният пек превръща панелките в пещи, а есенните порои редовно пълнят мазетата. Това не са кадри от футуристичен филм, а новата реалност. Климатичните промени нахлуват с взлом на пазара на недвижими имоти – и го правят с гръм и трясък, преобръщайки представите за „добрия имот“. Доскоро <strong>„локация, локация, локация“</strong> бяха трите златни правила за жилище-мечта. Днес трябва да добавим и четвърто – <strong>климат</strong>. Изменението на климата все по-осезаемо влияе върху имотния пазар, увреждайки домовете, обезценявайки ги и вдигайки цената на застраховките. Недвижимостта вече не е толкова „недвижима“, когато земята под нея буквално се променя.</p>
<p>Примери колкото щеш. Миналата година жилища от Гърция до Италия бяха погълнати от горски пожари, крайбрежна ерозия и проливни дъждове. В Калифорния огненият сезон гори имения за милиарди и оставя след себе си овъглени квартали – цените там закономерно се сринаха след историческите пожари през 2018 г. В САЩ наводненията са най-скъпото бедствие – вече повече от 14,6 милиона имота са в зони с поне 1% годишен риск от потоп, а годишните щети надхвърлят $32 милиарда. Ураганът Катрина през 2005 г. например нанесе над $100 млрд. вреди и срина стойността на имотите в Ню Орлиънс. И България не е пощадена. <strong>„Суша и пожари през лятото, наводнения и разрушения през есента – така изглежда новият климатичен цикъл, в който България навлезе… Екстремните явления вече не са изключение, а закономерност“</strong>, пишат медиите след опустошителните бури по Черноморието тази есен. Когато септемврийският порой отнесе къщи край Царево, учен предупреди, че бедствието в курорта Елените е било <strong>„планирана катастрофа“</strong> – десетилетия презастрояване върху речни корита и ерозирали склонове доведоха до неизбежен потоп. Природата просто натисна спусъка.</p>
<p>И въпреки това имотният пазар често се държи сякаш Ной вече строи ковчега и всичко е наред. Парадоксално, цените на жилищата не винаги падат след бедствие – поне засега. В наводнения квартал <strong>Литъл Хавана</strong> в Маями цените <strong>скачаха</strong> вместо да спаднат дори след като порой „удави“ улиците през 2022 г. В квартал на Форт Лодърдейл, Флорида, нарочен за „библейски потоп“ след рекордни валежи през април 2023 г., медианата цена на къщите се <strong>вдигна с $15 000 в годината след бедствието</strong>. Шест месеца след водния ад купувачите сякаш бяха забравили – <strong>„хората имат къса памет“</strong>, коментира местен анализатор. Когато желанието да живееш в определен град е достатъчно силно и достъпните опции – кът, мнозина си казват „няма да се случи точно на мен“. По същия начин и у нас дълго време строяхме все едно климатът не се е променил – <strong>„градовете ни са построени за миналото, не за бъдещето“</strong>, предупреждават експертите. Но бъдещето вече чука на вратата, а водата приижда под краката ни.</p>
<p>Реалността започва да си взима своето. Най-напред – застрахователите. В някои рискови региони по света домът ви може да бъде застрахован по-трудно от всякога. В Съединените щати например частните компании масово бягат от щати като Калифорния, Флорида, Луизиана – там климатичните катастрофи ги разориха. Само за пет години (2018–2023) застрахователите в САЩ отмениха близо <strong>2 милиона полици „Дом“ заради нарастващите климатични рискове</strong> – над четири пъти повече от нормалното. <strong>„Застрахователната криза е като канарчето в мината – и канарчето вече умря“</strong>, казва бившият шеф на застрахователния надзор в Калифорния. Преведено: вървим към <strong>не застраховаемо бъдеще</strong>. Дори шефът на Федералния резерв Джером Пауъл предупреди, че след 10–15 години <strong>някои райони може изобщо да не могат да получат ипотечен кредит, защото няма кой да ги застрахова</strong>. Когато застраховката изчезне, изчезва и стойността – кой банкер ще финансира къща, която при първия ураган може да се превърне в купчина отпадъци без покритие?</p>
<p>Банките вече отчитат това на езика на лихвите. Европейската централна банка наскоро установи, че ипотечните кредити, гарантирани с имоти <strong>в „зони с висок климатичен риск“, са по-скъпи</strong> от тези със същите характеристики в „по-безопасни“ региони. Причината е проста – рискът. Жилищата в райони, предразположени към наводнения, пожари и други екстремни явления, стават все по-уязвими и може да видят <strong>намаляване на стойността на обезпечението</strong> си. С други думи, колкото по-несигурен е един имот физически, толкова по-рисков е финансово. Климатичният фактор започва да се „ценообразува“ – предпазливо и с закъснение, но неизбежно.</p>
<p>Ще видим ли имотен балон, спукан от климата? Засега ефектите върху цените са пъстри. В някои защитени държави с богата инфраструктура (например Нидерландия) пазарът още не наказва имотите в потенциално опасни зони – вероятно защото хората вярват на дигите. Но там, където рискът е прикриван или пренебрегван, се надува скрита балонова стойност. <strong>Научно изследване в САЩ изчисли, че жилищата в зони с наводнения са надценени общо със $121–237 милиарда</strong> – цените им не отразяват реалния риск. Тази огромна „невидима“ сума е като ипотека към природата, която рано или късно ще се изиска. Най-уязвими са хората с по-ниски доходи, които могат да останат с неизплатени кредити за жилища, обезценени след някое бедствие. Уязвими са и местните власти, ако бюджетите им се пълнят от данъци върху имоти, чиито стойности могат рязко да паднат. Накратко, <strong>„климатичният балон“ на имотите може и да изпуска въздух бавно, но сигурно</strong> – въпросът е кой ще понесе щетите, когато се спука.</p>
<p>В същото време купувачите постепенно проглеждат за тези рискове. Популярни платформи като Realtor.com вече показват за всяка обява индекси за климатичен риск – от пожар и наводнение до бъдещи нива на жега, вятър и дори замърсяване на въздуха. Причината? <strong>Над 40% от домовете в САЩ са изложени на сериозен или екстремен климатичен риск</strong> според данните, това вече не е нещо, което може да се замете под килима. В Европа усещането е подобно: през 2025 г. <strong>72% от българите се чувстват изложени на заплахи от пожари, наводнения и климатични екстремни – почти двойно над средното за ЕС (38%)</strong>. Когато три четвърти от населението осъзнава риска, пазарът няма как да остане същият. Все повече хора питат при огледи: „Тази къща на каква надморска височина е? Има ли изолация за жеги? Имало ли е наводнение наблизо?“. Потребителското поведение се променя – <strong>никой не иска да купи мечтания дом днес, който утре може да стане неузнаваема руина</strong>.</p>
<p>Адаптират се и инвеститорите. Онези с нюх вече <strong>търсят „климатични убежища“</strong> – имоти и градове, които ще останат относително защитени в затоплящия се свят. Виждаме първи примери: в някои части на щата Аризона властите спряха разрешителните за ново строителство, понеже <strong>няма достатъчно вода за новите квартали</strong>. Никой не желае дом без гарантирана вода – <strong>ако водоснабдяването стане несигурно, купувачите просто бягат и цените спадат</strong>. Големите фондове пък започват да преоценяват портфейлите си: кои имоти са на метри от морето? Кои са в пожароопасни зони? Набира сила и идеята за <strong>„климатична миграция“</strong> – че милиони хора ще се изселват от рискови региони към по-сигурни. Някои градове във вътрешността на страните или по-високите терени може да се окажат печеливши оазиси. Например, в САЩ вече прогнозират, че градове като Атланта, Далас или Денвър може да се разраснат за сметка на бреговете. Инвеститори купуват земя на хълмове с изглед към морето, очаквайки тя да поскъпне, докато низините губят блясък. Дори и без да чакаме 2100 година, тези тенденции за пренасочване на капитали и хора вече започват – тихо, но сигурно.</p>
<p>Стойността на един дом вече не се измерва само в квадрати и хубава гледка, а и в способността му да устои на следващия удар на стихиите. <strong>„Климатът вече не е същият, но ние живеем така, сякаш нищо не се е променило… Климатичната адаптация не е лукс, а въпрос на оцеляване“</strong>, предупреждават учените. Ако продължим да строим все едно нищо не се случва, пазарът на имоти ще научи урока по трудния начин. За всички нас – купувачи, продавачи, банкери и управници – залогът е ясен: или ще вдигнем поглед и ще се адаптираме навреме, или бетонът под краката ни ще започне да потъва. Климатичната буря на промяната вече е тук, въпросът е дали пазарът ще се събуди, преди водата да ни е стигнала брадичката.</p>
Ιστότοπος πύλης ακινήτων στη Βουλγαρία
