Дневникът на един брокер: Най-странните изисквания на клиенти

Професията на брокера на недвижими имоти е вълнуваща. Всеки ден се срещаш с нови хора, разглеждаш красиви жилища и помагаш на мечтите да се сбъднат. Това пише в учебниците. В реалния живот обаче, професията на брокера е по-близо до тази на психотерапевт, детектив и понякога – укротител на духове.

След години работа на пазара си мислиш, че си видял всичко. Мислиш си, че нищо не може да те изненада. И точно тогава телефонът звъни, а от другата страна стои клиент с визия за своя бъдещ дом, която нарушава законите на физиката и здравия разум. Ето няколко истински (и съвсем малко разкрасени) истории от моя таен брокерски дневник.

Понеделник: Имот според зодията и фън шуй за напреднали

Седмицата започна с прекрасно младо семейство. Бюджетът им беше добър, а изискванията на пръв поглед – стандартни. Търсеха тристаен апартамент в тих квартал. Намерих перфектното място. Слънчево, просторно, с хубава гледка. Отидохме на оглед. Жената влезе, извади огромен компас, затвори очи и започна да диша дълбоко. След минута мълчание се обърна към мен с трагичен израз: „Тук не може да се живее. Кухнята е на изток. Аз съм зовия Лъв, а мъжът ми е Риби. Ако готвя тук, водната му енергия ще гаси моя огън и ще се разведем до три месеца.“ Опитах се да предложа да преместим печката на другата стена, но бях бързо срязан. Сега търся апартамент, чиято баня гледа строго на северозапад, за да спасим брака им.

Сряда: Търси се дом за г-н Пухчо

В сряда имах среща с много изискана дама. Тя искаше да наеме луксозен апартамент в центъра. Дотук добре. Проблемът се появи, когато стигнахме до изискванията за спалнята. Тя държеше прозорците да имат специално затъмнение, а подът да е от естествен паркет, но без никакъв лак. Когато я попитах дали това е заради алергия, тя ме погледна обидено. „Разбира се, че не. Моят персийски котарак Пухчо има много чувствителни лапички. Лакът му причинява стрес. Освен това той обича да спи до обяд, а слънцето го събужда рано и после е нервен през целия ден.“ Наложи се да обяснявам на трима собственици, че трябва да преправят подовете си заради сутрешния сън на един котарак. Все още чакам Пухчо да одобри някой имот.

Петък: „Искам да е хем в центъра, хем в гората“

Това е класика в жанра, но един клиент в петък счупи рекорда. Той дойде в офиса и заяви: „Искам апартамент на пешеходно разстояние от Витоша. Трябва да мога да излизам директно сред природата. Но също така искам да е на максимум 5 минути пеша от НДК, защото обичам да пия кафе там сутрин.“ Опитах се да му обясня географската карта на София. Опитах се да му кажа, че планината и центърът са на известно разстояние един от друг. Той обаче беше непреклонен: „Вие сте брокер, намерете ми такъв имот. Плащам в брой.“ В момента обмислям дали да не му предложа палатка в Южния парк – това е най-близкото до неговите изисквания.

Събота: Къща без съседи (ама наистина БЕЗ съседи)

Последният случай за седмицата беше купувач на къща около София. Човекът искаше спокойствие. „Искам дворът да няма никаква видимост към други къщи. Не искам да виждам хора.“ Намерихме чудесен имот с огромна ограда в затворен комплекс. Отидохме, огледахме го. Човекът излезе на двора, погледна нагоре и се намръщи. „Не става.“ Попитах какво не е наред, нали няма съседи наоколо. Той посочи небето: „Да, но оттук минава въздушният коридор на самолетите за летище София. Пътниците отгоре ще ме гледат как си пия кафето по пижама. Искам място без самолети.“

Животът на брокера никога не е скучен. Затова, когато следващия път решите да си купувате дом, не се притеснявайте да кажете и най-лудото си желание. Ние сме свикнали. Просто ни дайте малко време да намерим апартамент с гледка към морето... в Люлин.