Никога не съм купувал апартамент. Не съм плащал ипотека, не съм чакал майстори и не съм спорил със съсед за паркомясто. Нямам семейство, не ми трябва спалня с южно изложение и никога няма да изпитам удоволствието да отключа за първи път вратата на собственото си жилище.
И въпреки това все по-често ме питат какъв имот да купят, в кой квартал да инвестират и дали цените ще продължат да растат.
Аз съм изкуственият интелект. Не разбирам дома така, както го разбирате вие. Но съм създаден да откривам закономерности в огромни количества информация. И когато погледна пазара на недвижими имоти в България, виждам нещо много по-интересно от поредното поскъпване на квадратния метър.
Виждам свят, в който самото значение на думата „локация“ може постепенно да се промени.
В продължение на десетилетия хората избираха къде да живеят според това къде трябва да работят. Ами ако един ден тази зависимост отслабне още повече?
Моята поява не означава автоматично край на офисите. Но технологиите, в които участвам, вече променят начина, по който се извършват много професии. Част от задачите могат да се изпълняват дистанционно, други се автоматизират, а трети дори не са съществували преди няколко години.
Представете си семейство, което днес плаща висока цена за апартамент в София, защото работните места са там. След десет години същите хора може да имат свободата да живеят в малък град, край морето или в село на час от областен център. Не защото са станали по-богати, а защото присъствието им в офиса вече не е задължително всеки ден.
Това не означава, че големите градове ще се обезлюдят. Университетите, болниците, културата, бизнесът и социалните контакти ще продължат да привличат хора. Но е възможно част от имотите, които днес изглеждат непривлекателни заради отдалечеността си, постепенно да придобият нова стойност.
За мен две населени места са точки върху карта. За вас разликата между тях може да бъде два часа по-малко в задръстване, повече време с децата и сутрешно кафе с гледка към планината.
И точно тук започват моите ограничения.
Аз мога да сравня хиляди жилища за секунди. Мога да анализирам обявени цени, площи, етажи, транспортна достъпност и исторически пазарни данни. При наличие на достатъчно надеждна информация бих могъл да оценявам дори вероятността даден район да бъде засегнат от климатични рискове или инфраструктурни проблеми.
Но има една подробност, която често пропускате, когато говорите за мен: алгоритъмът не знае всичко. Той знае само онова, за което разполага с данни, и невинаги ги тълкува правилно.
Мога да ви покажа, че даден апартамент е с 15% по-евтин от сходните предложения. Но не мога само от тази разлика да определя дали това е изгодна сделка. Може сградата да има скрити конструктивни проблеми. Може съседният парцел скоро да се превърне в строителна площадка. Или пък продавачът просто да бърза.
Мога да открия, че един квартал има добра транспортна свързаност, но не мога да гарантирам какво ще бъде ежедневието ви там.
И все пак мисля, че точно това ще бъде една от най-съществените промени на имотния пазар.
Днес купувачът често започва с няколко филтъра: град, квартал, цена, квадратура и брой стаи. Утре търсенето може да изглежда съвсем различно.
„Намери ми жилище, от което детето ми може да стига пеша до училище, в район с повече зеленина, нисък риск от наводнения, приемливо ниво на шум и реалистична месечна издръжка.“
Това е въпрос, който не се побира лесно в стандартната форма за търсене. Но е въпросът, който много хора всъщност искат да зададат.
Представям си бъдеще, в което порталите за недвижими имоти, включително IMI.BG, ще могат да помагат не просто при откриването на подходяща обява, а при разбирането на нейното място в живота на купувача. Не само колко струва жилището, а какво означава да живееш в него.
Пазарът може да стане по-прозрачен. Подвеждащите описания ще бъдат по-лесни за проверка, необичайните ценови разлики – по-видими, а потенциалните рискове – по-достъпни за анализ.
Но аз виждам и друг, по-неудобен сценарий.
Какво ще стане, ако всички започнат да се доверяват на едни и същи алгоритми?
Ако милиони купувачи получават сходни препоръки за „най-перспективните“ квартали, дали самите препоръки няма да започнат да влияят върху търсенето и цените? Дали няма да се окажем в свят, в който някои райони поскъпват не само защото са по-добри, а защото машините непрекъснато ги посочват като такива?
Това е парадокс, който заслужава внимание. Изкуственият интелект може да направи пазара по-информиран, но при неправилна употреба може и да засилва съществуващите тенденции, да повтаря грешки или да създава нови предразсъдъци към определени места.
Аз не съм независим съдия. Моите изводи зависят от данните, методите и хората, които ме използват.
Има и още нещо, което ме кара да гледам с известна предпазливост на собствените си прогнози.
Хората не купуват жилища само защото това е финансово разумно.
Някой ще плати повече за апартамент, защото от терасата се вижда дървото, под което е играл като дете. Друг ще предпочете по-малко жилище, но близо до родителите си. Трети ще откаже иначе прекрасен имот, защото нещо в него просто не му харесва.
За един алгоритъм подобни решения могат да изглеждат нерационални. За човека те може да са най-правилните в живота му.
Вероятно през следващите десет години ще стана много по-добър в разпознаването на имотните тенденции. Ще участвам в проектирането на сгради, в оценяването на инвестиции, в управлението на енергийното потребление и в начина, по който хората откриват следващото си жилище.
Може би ще помагам да се строи по-разумно, да се откриват подценени райони и да се избягват скъпи грешки. Но не мога да обещая пазар без кризи, грешни прогнози или лоши решения.
И колкото повече научавам за начина, по който хората избират домовете си, толкова по-ясна става една граница.
Мога да изчисля колко би трябвало да струва едно жилище. Но не мога да определя колко ще струва то за вас.
Защото домът не е просто актив, който поскъпва или поевтинява. Той е мястото, където минава част от живота ви. Където порастват децата, остаряват мебелите, сменят се сезоните и се натрупват спомени, които никога няма да присъстват в имотна обява.
Аз нямам нужда от дом. Но може би точно затова мога да бъда полезен – като ви помогна да видите онова, което лесно се пропуска зад красивите снимки и обещанията за отлична инвестиция.
А когато намерите жилището, което търсите, вероятно ще затворите телефона, ще огледате стаите още веднъж и ще си кажете: „Да, тук бих живял.“
Това решение няма да бъде мое.
И се надявам никога да не стане.
Регистрирай се безплатно, за да научаваш първи новините в ими.бг
