Можем да разпознаем влагата по петната, течението по студения въздух, а шума — още преди да влезем в апартамента. Но съществува и особеност на жилищната среда, която не може да бъде открита нито с поглед, нито по миризма. Тя не зависи от цвета на стените или качеството на обзавеждането и често изобщо не присъства сред въпросите при покупка на имот. Става дума за радона — естествен радиоактивен газ, който може да се натрупва в затворени помещения.
Думата звучи като нещо, свързано с промишлен обект, но произходът на радона е много по-обикновен. Той се образува при естественото радиоактивно разпадане на уран, съдържащ се в почви и скали. На открито обикновено се разрежда бързо във въздуха. В сграда обаче може да проникне през пукнатини, фуги, отвори около тръби и други места, където конструкцията контактува със земята. При недостатъчен въздухообмен концентрацията му може да се повиши.
Затова мазетата, приземните помещения и първите етажи често заслужават особено внимание. Това не означава, че всеки апартамент на първия етаж е проблемен или че по-високите етажи са автоматично защитени. Количеството радон зависи от почвата, особеностите на сградата и начина, по който се обменя въздухът. Две съседни жилища могат да дадат различни резултати. Нито красивата фасада, нито високата цена са доказателство за ниска концентрация.
Рискът не е от еднократно влизане в дадена стая. Световната здравна организация определя продължителното излагане на радон като установен рисков фактор за рак на белия дроб. Рискът се увеличава при по-висока дългосрочна концентрация, а съчетаването с тютюнопушене го прави значително по-голям. Това е причина за информираност и измерване, не за паника. Положителната страна е, че концентрацията може да бъде установена и при необходимост намалена с технически мерки.
В България има и конкретен ориентир. Наредбата за радиационна защита определя референтно ниво от 300 бекерела на кубичен метър за средногодишната обемна активност на радона във въздуха на жилищни и обществени сгради. Това не е магическа граница, под която рискът изчезва напълно. Референтното ниво е праг, при чието надвишаване следва да се предприемат действия за намаляване на концентрацията. Ето защо е важно как е направено измерването, а не само какво число показва уредът в даден момент.
Всъщност изследването не изисква разбиване на пода или пробиване на стените. Често се използват малки пасивни детектори, които остават в обитаваното помещение в продължение на няколко месеца, а след това се анализират. Така се отчита, че нивата се изменят според времето, сезона, проветряването и начина на обитаване. Еднократно кратко измерване може да бъде полезен ориентир, но не бива да се приравнява автоматично към средногодишна стойност.
Още по-интересно е, че в България съществува национална програма за проучване на радона в жилища. Според публикуваните указания желаещите могат да се обърнат към Регионалната здравна инспекция по местонахождение на имота и да заявят интерес за участие. При планирано проучване в съответната област и налични детектори е възможно безплатно измерване. Това не е обещание за незабавен безплатен тест за всеки адрес — достъпността зависи от конкретната програма и организацията ѝ.
А какво става, ако резултатът е висок? Решението не е просто да оставим прозореца постоянно отворен или да боядисаме отново мазето. В зависимост от сградата могат да се използват уплътняване на местата за проникване, подобрена вентилация и специализирани системи за отвеждане на почвения газ. Изборът изисква техническа оценка, а след изпълнение на мерките е необходимо повторно измерване, за да се установи дали действат.
Това знание е полезно не само при покупка на стара къща. То има значение при планиране на нов дом, при преустройство на сутерен в обитаема стая и при сериозен ремонт на приземен етаж. В България има и технически изисквания към сградите за защита от радон, които показват, че темата отдавна е излязла извън научните лаборатории и е част от строителната практика.
При оглед обикновено питаме дали има течове, каква е изолацията и колко струва отоплението. Към тези разумни въпроси може да добавим още един: правено ли е измерване за радон, особено ако жилището има директен контакт със земята? Ако отговорът е „не“, това само по себе си не доказва проблем. Означава единствено, че не знаем. А понякога най-полезната характеристика на дома е точно тази, която не може да се види на снимка.
---
Използвани източници:
1. Световна здравна организация — Radon: https://www.who.int/en/news-room/fact-sheets/detail/radon-and-health
Произхода и невидимите свойства на газа, здравните рискове, връзката с тютюнопушенето и възможностите за измерване и намаляване.
2. Наредба за радиационна защита, чл. 115 (Държавен вестник): https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=122885
Националното референтно ниво 300 Bq/m³ за средногодишна концентрация в жилищни и обществени сгради и необходимостта от мерки при надвишаване.
3. Национален сайт „Радон“ — Начини на измерване: https://radon.bg/nachini-na-izmervane-na-radon/
Продължителността на пасивните измервания, особеностите на краткосрочните тестове и повторната проверка след коригиращи мерки.
4. Национален сайт „Радон“ — Често задавани въпроси: https://radon.bg/chesto-zadavani-vaprosi/
Възможност желаещи да заявят интерес за безплатно измерване чрез РЗИ, при организирано областно проучване.
5. МРРБ — Наредба № РД-02-20-1/2019: https://radon.bg/wp-content/uploads/2024/03/naredba_%E2%84%96rd-02-20-1_mrrb_zashtita_na_sgradite_ot_radona.pdf
Технически изисквания и мерки за защита на сградите от радон.





Регистрирай се безплатно, за да научаваш първи новините в ими.бг