Пазарът на недвижими имоти в България изпраща един на пръв поглед противоречив сигнал. Нови жилищни сгради продължават да се строят, крановете не изчезват от градските пейзажи, а хиляди апартаменти достигат до етап на завършване. В същото време последните данни на Националния статистически институт показват чувствително намаление на жилищата, за които са издадени разрешителни за строеж. Въпросът вече не е просто колко се строи днес, а какво подсказват тези числа за предлагането през следващите години.
През третото тримесечие на 2026 г. общинските администрации са издали разрешителни за строеж на 2224 жилищни сгради, в които са предвидени 8624 жилища. Спрямо същия период на предходната година броят на разрешените жилищни сгради намалява с 3%, но броят на жилищата в тях се свива с цели 36,3%. Разликата е съществена. Тя показва, че спадът е много по-силен при планираните жилища, отколкото при самите сгради.
Това е една от най-интересните подробности в статистиката. Когато се говори за строителна активност, често се броят разрешителните, без да се отчита какво стои зад тях. Разрешението за еднофамилна къща и разрешението за голям жилищен комплекс са две отделни разрешения, но имат съвсем различно значение за бъдещото предлагане. Затова броят на предвидените жилища и общата разгъната застроена площ понякога разказват повече от броя на сградите.
Намалението се вижда и при площите. Разгънатата застроена площ на жилищните сгради с новоиздадени разрешителни е с 22,7% по-малка на годишна база. Това обаче не означава непременно, че предприемачите масово се отказват от строителство. Статистиката не посочва причините за промяната. Тя може да отразява различен мащаб на проектите, промяна в инвестиционните решения или други фактори, които не могат да се установят само от разрешителните.
Още по-любопитно става, когато погледнем реално започнатото строителство. През същото тримесечие е започнало изграждането на 1573 жилищни сгради със 7296 жилища. В сравнение с година по-рано започнатите сгради са с 12,5% по-малко, но жилищата в тях са с 13,2% повече. Това означава, че строителството, което действително стартира, не следва същата тенденция като новите разрешителни.
На практика виждаме различно движение на два показателя. От една страна, проектите, които получават разрешение сега, предвиждат значително по-малко жилища спрямо миналата година. От друга, започнатите през периода обекти включват повече жилища. Това е възможно, защото между издаването на разрешение и реалното начало на строителството може да има значителен период. Двата показателя не описват едни и същи обекти и не бива да се сравняват като пряко преминаване от единия етап към другия.
Има и трета картина — тази на завършените жилища. По предварителни данни на НСИ през третото тримесечие са въведени в експлоатация 1330 новопостроени жилищни сгради с общо 5325 жилища. Само в област София (столица) новите жилища са 1893, във Варна — 545, а в Пловдив — 480. Това е реално завършено строителство, резултат от инвестиционни решения, взети значително по-рано.
Географската картина също е показателна. По брой издадени разрешителни за нови жилищни сгради през третото тримесечие води област Пловдив с 349, следвана от Варна с 260 и София (столица) с 253. Но ако измерваме предвидените жилища, столицата излиза напред с 2196. Различните подреждания напомнят, че националните средни стойности могат да прикриват съществено различие между местните пазари.
Какво означава всичко това за купувачите? Преди всичко, че от по-малко разрешени жилища не следва автоматично недостиг, а още по-малко неизбежно поскъпване. Между разрешението за строеж и продажбата на готово жилище стоят време, финансиране, организация и пазарни решения. Съществуват и вече започнати проекти, непродадени жилища в завършени сгради и имоти на вторичния пазар, които също влияят върху предлагането.
За инвеститорите новите числа са основание да следят внимателно не само разрешителните, но и скоростта на реализация на проектите, търсенето в конкретния град и условията за финансиране. За купувачите на жилище в строеж по-важни остават надеждността на предприемача, напредъкът на обекта, договорните срокове и правната сигурност, отколкото общата посока на статистиката за страната.
Засега данните не доказват настъпването на строителна криза. Те обаче показват промяна в мащаба на новите инвестиционни намерения, която заслужава внимание. Ако намалението при разрешените жилища продължи и през следващите тримесечия, то може да окаже влияние върху бъдещото предлагане. Дали това ще се случи, предстои да се види.
Имотният пазар рядко променя посоката си с една новина или едно тримесечие. Но често първите сигнали се появяват много преди готовите сгради — в документацията за онези, които все още не са започнати.
Използвани източници:





Регистрирай се безплатно, за да научаваш първи новините в ими.бг